Писна ми! Ще видят те! Първо ми вдигнаха лихвата. Сега модифицират доматите. Не ми почистиха улицата, имаше лед, а аз имам нова кола. На лизинг. Не стига това, ами ще ми подслушват нета. И тъй, днес отивам да протестирам! Не може така. И снимки с камерата на телефона ще направя, да ги видите всички. И във фейсбука ще ги пусна, преди да почнат да го подслушват. И в йо тюб ще ги. Да видят те! Вместо да си гледам работата (бизнес парка, в Младост), те ме занимават с глупости. Извинявай, ама човек „Аватар” ли да иде да гледа първо, „Перла” ли? Имам си задължения, свободно време, не могат да...
Още »

Чушкопекът и Димитровград са най-важните постижения на българския 20-ти век. Така посочи изследването на БНТ, което предизвика доста коментари. Когато чушкопекът стана придобивка на века, не се заинтересувах особено, понеже тъй или иначе това е очевидно – кой не обича печени чушки?! Димитровград стана чудо на миналото столетие, чушкопекът – и той. На много места четох обяснения, коментари, дето споделят, едва ли не, уплаха на фона на резултатите в тези анкети. И да – съгласен съм, че българинът е продукт предимно на близкото си комунистическо минало, а не на настоящето си, което предпочитам да не определям. Но между двете анкети няма нищо общо, освен това, че засягат неща, случили...
Още »

Напоследък много екранизации по известни научнофантастични книги се адаптират към наши дни. Независимо дали са от 18-ти, 19-ти или средата на 20-ти век. Съвременният зрител трябва да получава сдъвкана книгата; за добро или лошо живеем във визуална епоха. Обаче създателите на филмите дотолкова са загрижени за негово величество пуканкоядецът, че на практика отричат правото му на въображение. Или поне в случаите, когато действието се развива в миналото. Като започнем с „Война на световете”, за който клетият Уелс сигурно е загубил навеки покоя си, и стигнем до последната телевизионна адаптация на „Денят на трифидите”.
Още »

Хаити е арена на локален апокалипсис. Държавата е фактически несъществуваща – няма ги официалните сгради, няма го правителството, няма я и опозицията на това правителство. Няма ток, няма вода, няма храна, няма лекарства. Няма чували за труповете, а няма и кой да ги прибере от улиците в чувалите. Земетресенията се случват, хуманитарните кризи се случват, някъде има много повече от десет малки негърчета с мъртви очи и празни стомаси. Западният човек го съзнава. Изпраща лекарства, подпомага финансово организациите, които действат при такива случаи. Част от парите стигат под формата на сухо мляко където е нужно. Част от хуманитарната помощ попада при местните сатрапи, които я преразпределят според собствените си...
Още »

Не помня 10 ноември 1989-а и ако помня, не съм сигурен дали не ми е разказно, заради което няма как да давам оценки на онези събития. За мен ’89-а е годината, в която тръгнах на училище Помня обаче последващите годишнини. Няма да забравя, че прясната ми госпожа по рисуване ми удари шамар, защото по навик я нарекох другарка. Помня, че през ’92-а по това време започнаха филмите на Дисни по Канал 1. Помня победата на Парк де Пренс през 93-а (и онази година по-рано). Помня режима на тока, защото телевизорът спираше точно по време на сериала “Зоро” и после пак – на сапунката “Завръщане в рая”. След това ладите...
Още »