Ляво и дясно под Massivните светлини

Докато излизахме от концерта на Massive Attack, един от моите приятели каза: «Леле, колко леви са станали!». Тази сутрин разказах накратко на двама други мои приятели как беше концертът и те възкликнаха с почти същата реплика.
Достраша ме, честно. Защото в последните години винаги, когато някой покаже гражданска позиция му се вменява лява ориентация. Лява в идеологическия смисъл.
А светлинното шоу на Massive (което беше невероятно красиво) се основаваше именно на активна гражданска позиция.
Тези, които бяха там видяха за какво става въпрос, за останалите, накратко:
На стената за всяка песен вървяха надписи – факти за света, в който живеем (цената на оръжие; средното количество вода, което се пада на един камбоджанец; средния доход на един палестинец; средния доход на един израелец; барелите нефт, които се изляха в Мексиканския залив, благодарение на усилията на BP; и още много, които за съжаление не успях да видя добре от подскачащите пред мен хора). Факти, които на мен ми говорят, че света ни устремно става много, много кофти място за живеене, особено ако си отвъд цивилизационната черта на корпоративния Запад.
Един от нашите големи локални български провали е, че на времето социалистите приватизираха и брандираха идеята, че всички хора трябва да живеят добре. За това сега обществото ни е изградено от фанатизирани практици на злото, изповядващи псевдокапиталистически шопски ценности от рода “не искам аз да съм добре, а другият да е зле”. Другият се възприема като враг и той наистина е враг в свят с ограничени ресурси, разпределяни от лоби от сатрапи. Звучи ляво, нали?
Аз винаги съм определяла себе си като десен човек. Това обаче не ми пречи да искам колкото се може повече хора около мен да живеят добре, с ясно регулирани социални отношения и етични норми, с нормално покриване на естествените материални нужди. Ако това се случва, и аз ще съм добре. За това не мога да пренебрегвам тъмната страна на живота, нито личната си, нито на обществото си.
За това ми харесват Massive Attack, те базират концепцията си за изкуство на тази тъмнина като катализатор на промяна. А след снощния концерт ги уважавам – за усилието да научат няколко думички на български, за отношението към публиката, за смелостта да се шегуват с чисто регионални реалии, взети от българската жълта преса.
В заключение, за да не звуча съвсем промито, имам и забележки – хора и организатори, разберете, Фестивална НЕ СТАВА за концерти, това е непроветрен обор с акустика на поцинкована кофа.