В следствие на това, административната машина се завърта в нужната посока и очевидно не толерира честността и свободата на словото. Когато си на служба на родината трябва да си мериш приказките.
Но не и когато си министър без портфейл. Тогава Цецка Цачева ще те защити публично, защото емоционалното говорене не било повод за оставки. Но очевидно рационалното е повод за уволнения. Не е проблем да обиждаш народа, но е проблем да не си съгласен с държавата.

Какво да ви кажа, шибан извод…

1. Никой не употребява “шибан” с лоша умисъл
2. “шибан” по принцип означава “брулен от вятъра”

В тази връзка настояваме за ревизиране на разговорната и писмена реч, както и преводите, в синхрон с наложената от правителството езикова норма. Скромният ни, пионерски принос е новото, преработено издание на викторианския бестселър. Все от някъде трябва да се започне.

И тази година сте опитали късмета си на Черноморието? Рисковано, ако искате да си починете. Чалга, сергии и шум на двигатели са фонът на лятната почивка у нас. Преди години – красивото, а сега – застроено крайбрежие е изпитание за всеки, който не иска да летува в супермаркета. Ако очаквате приятни дни на морето, заложете на здрава компания, защото ако зависи от домакините, почивката ви ще бъде превърната в ад.

Къмпинг  „Хепатит” или  „по тоалетните ще ги познаете”

За по-ентусиазираните и приключенски настроени летовници палатките са отпуската. За да  можете да се веселите около лагерния огън обаче, предлагам  да минете пълен курс имунизации за всички известни и предполагаеми щамове.  Без да се впускам в подробности – гадости и подигравка. За престъпна безотговорност няма нужда да споменавам. При такса от 5-6 лв. за палатка и автомобил,  последният сигурно се радва, че изпускателната му система няма нужда от душегубките с надпис WC.

Концлагер … извинете … концесионер (Грешката е на редакцията)

Да се къпете под строй, наблюдавани от старец – разбойник, който зорко брои капките изтекли над всеки затворник … извинете … летовник. Такава е реалността  на централния плаж в Синеморец. Чудя се, как тези люде успяват да бъдат толкова гениално изобретателни  в методите си да унижават за 30 стотинки? Толкова струва да се полееш с вода. Библейският мотив също  бие на очи.

Махни си колата!

На превърнатата в битпазар главна улица в нашите курорти е забранено да паркираш. Не защото има забранителни знаци, ни най-малко. Но пречиш на хората да продават морски сувенири, произведени в Китай. Любезните търговци не позволяват нищо да пречи на естетичните гледки, които предлагат техните сергии.

Келнер, моля, плаща!

20 маси и една сервитьорка – младо момиче, без опит:

-  Добре дошли, заповядайте. Нямаме менюта за всички. Всъщност имаме само две. Нищо, заповядайте. Само карагьозът не е 12, а 15 лв., не сме го поправили  още. По две кубчета лед на човек. Всъщност имаме само две. Пилето, което поръчахте излетя. Де да знам – няма го. Босилек няма. Не.

Събуждане по мегафона

„ Мони, ако не си изядеш баницата ще ти я натъпча във врата. Чуваш ли?!”
Това е най-милото което можеш да чуеш по морето сутрин и да – съгласен съм – въпрос  е на възпитание, но не е ли така  и с всичко казано до тук? Чалга бумтежите не ги броя изобщо – нищо ново нито в града, нито на почивка.

Селянинът с ATV-то

Лежиш си на доскоро тихия и ненаселен плаж. Вървиш пеша до него 20-30 минути всяка сутрин за да се чувстваш човек, за да поплуваш или да поиграеш карти с приятели, далече от продавачите на царевица и крайбрежните капани. Изведнъж тишината изчезва като избърсана с кърпа, а на нейно място идва селянинът с ATV-то. Българинът обича да бръмчи. Може би защото само  с моторните си играчки оставя някаква следа, била тя и по пясъка.

Ден година храни

Предлагам това да бъде официалният слоган на туристическия бизнес у нас. Мръсотия, агресия, простотия и мошеничества за стотинки. Това могат да ви предложат в 90% от случаите любезните домакини по нашите брегове.

Онези, които поставят под съмнение възходящото развитие на българските работи, отдавна сме убедени, че тук по-скоро живеем в Ориента, отколкото в Европа. Същата, в която живеят създателите на просвещението, северните „ледени” народи и други тамошни явления. Тук обаче са други ширини и пълнокръвният ориенталски усет към живота се е загнездил нашироко.

В София от години има цели квартали, голяма част от които се намират в центъра, превърнати в ориенталски чаршии. Въпросът е дали антропологичният фактор е водещ или наистина парчета от мозъците на българите не са на мястото си. Защото в речника на нашенеца, понятието „лично пространство” чисто и просто не фигурира. По тази причина в тези столични квартали, а и не само там често се вижда типична картина: собственикът на дюкян, издържан в консервативен спортен екип, е изнесъл стол в средата на тротоара, люпи семки и брои минувачите. Познава съседите по физиономии, както и знае изключително точно кога излизат, в колко и най-важното – с кого, се прибират. Същата практика е характерна и за панелните комплекси, където върху неизменната пейка пред входа са се установили старейшините на блока. Там те обсъждат важни неща като цените на киселото мляко в магазина и разводът на младото семейство от четвъртия етаж. Също така изпълняват ролята на охранители и морален стожер на етажната собственост.

Нека да се отбием на улицата, на пазара и най-вече в градския транспорт. Там големи тълпи граждани се отъркват във Вашата особа, като тенденцията е към интимна близост. Най-интересното за мен е, че тази дейност изглежда изключително целенасочена и последователна. Това е държавата на идеалното съжителство, където всички търсят близост и човешка топлина, дори когато температурата в трамвая надвишава обичайните 35 градуса, а нивото на лична хигиена е далеч под санитарния минимум. На всяка врата има една сплотена групичка от жадни за телесен контакт българи, които очакват да се да се врежеш в корпулентната им задруга, притаил надеждата да стигнеш навътре из превозното средство, където има неупотребен въздух. Веднъж озовали се в това мъничко пространство и … се сблъсквате с Него. Той ви задава онтологичния въпрос на градския транспорт, а именно „Кой номер е трамвая?”. Това по начина, по който е изписано – без обръщение или учтива форма, придружено с мощно ръгване в рамото. Оставяме настрана фактът, че сте със слушалки в ушите, което иде да покаже, че ранните сутрешни разговори за „времето” и „Бойко” ви отегчават.

Така е на повечето обществени места – получавате ласки отвсякъде, а всички около вас пърхат в желанието си да са близо един до друг, без оглед на пол, възраст и социално положение.

Ако на българина не му светне, макар и малка идея за лично пространство и правото на същото и за другите, ще продължаваме да сме ориенталска, аморфна и задушна тълпа. Население, което напук на привидната си хаотичност на всичко отгоре се контролира лесно.

1. Лято е и няма новини – т.е. бойкоманията на медиите е пълнеж за летните тиражи, напълно стихийна и непреднамерена.
2. ПР-отделът на правителството е:
2.1 Некадърен;
2.2 Друсан;
2.3 Алкохолизиран;
2.4 И трите.
3. Собствениците и редактори на разните му медии са изпаднали във временно умопомрачение и задните части на властта им изглеждат като две топки сладолед, топло е, лято е и отвътре им иде да ги облизват.
4. Собствениците и редактори на разните му медии са заплашени от тежко въоръжени некадърни, друсани или алкохолизирани пиари, които ги принуждават да тиражират бездарните им, жалки и в крайна сметка смешни опити за лифтинг на задните части на властта.
Мога да си измислям още обяснения, но истината е, че на това правителство не му се получава, нито пиара, нито работата. Нещата не отиват на добре след като и самият Веско отбеляза завръщане на сцената, пеейки с патос абревиатури на силови министерства и изневерявайки идеологически на най-верните си дементни фенки от местната нелегална ОФ-организация. Чудя се колко и какво ще получи придворният за тази песньовка, но ще видим, те парцелите по черноморието не са още на свършване, въпреки напива от бедни Пепеляшки с роднини в съда, а и властта сама по себе си е абсолютен и неизчерпаем ресурс.
И винаги има нужда от шутове, които да я веселят по банкетите.

Главният герой живее в големия град на една малка държава от латиноамерикански тип. Той е красив и скромен спец-полицай, който се облича в бяло, за това всички го наричат спец-полицаят в бяло. Той си върши работата съвестно, изключително посветен е на нея и няма време за личен живот, дето се вика, няма време една книжка да седне да прочете. Макар по цял ден да се рови в боклуци, неговата риза винаги е чисто бяла. Сестрите му, които са грозни, богати, космати, кривогледи и дебели, му завиждат за външната и вътрешна чистота. Постоянно правят заговори с организирани престъпни групи и искат да съсипят от работа Спец-полицаят в бяло, за да няма време и ризата да си изпере. Но Спец-полицаят в бяло намира неочаквана подкрепа от един стар преводач, който е негов незаконен баща, макар това да не е известно в началото на сагата. Старият преводач години наред плаща отчисления от труда си и благодарение на това е отхранил и изучил Спец-полицаят в бяло, но не му е признал бащинските си чувства. Грозните, богати, космати, кривогледи и дебели сестри не са изхранвани от този баща, а те знаят това и ги е яд. За това поставят една много мръсна, гадна пожълтяла, прашасала кутия на едни осран от гугутки покрив, лъжат го че там видиш ли има незаконни работи и скрояват номер на Спец-полицаят в бяло да иде там и да се нацапа и за да е по-голям резилът му, викат и телевизии да снимат как се цапа. Но Спец-полицаят в бяло успява да подхване пожълтялата, прашасала кутия внимателно и не се оцапва. В очите му грее радостта от добре свършената работа. Ризата му е все така бяла.
Докато другите пикаят газ, на най-старата, най-дебела, най-кривогледа и най-космата сестра й хрумва пъклен план. Понеже е чула, че интернет медиите могат да омаскарят дори най-бялото пране, киснато две седмици в белина Аче, тя решава следното – със сестрите си да направят акаунти във Фейсбука и там да омаскаряват Спец-полицаят в бяло. Глупави млади хора им се хващат на простия акъл и лавина от негативни мнения задръстват интернета. От човека с най-чистата риза, Спец-полицаят в бяло се превръща в персона нон грата. Никой не иска да го адне като приятел в интернета, само някакви педофили грозни, но той никога не им обръща ама грам внимание. Ше се занимава той с такива боклуци, айде холан!

Чалга певци и поклонници се събраха снощи, за да отдадат един на друг дължимото след 20 години щастлив културен обмен. Младата и подгряна в ориенталски ритми панелна София се стече на площада пред храма, за да поклати дружно снага под звуците на класическите (?!) шлагери на своите идоли.

Имах любопитния шанс да се намирам из централните улици по това време. Гледах с интерес еднотипните същества, които се тътреха по тротоарите. На групички и по двойки, бъдещето и настоящето на България се носеше към и от площада, за да празнува своето 20 годишно минало.

След рехавите евровизии и други подобни, народът още веднъж показа, че може да се обединява по важни обществени поводи. Този път културните идеи. Както направи това през 1997 година, на същия този площад. Тогава хората бяха по-гладни, определено по-недоволни и не идваха с автомобили на митингите. Снощи, паркираните из близките до Парламента улички коли, не оставяха никакво съмнение за районите, от които се купчат преданите чалга фенове.

Цели семейства се прибираха към гетата, доволни от вечеринката, за да дойдат в центъра на София отново, след две седмици. До някой от търговските обекти. Изведнъж, от кметството решиха да им откажат и това удоволствие. С библейски мъдрата идея да бъдат изгонени чалгаджиите от пред храма.

За съжаление, не мога да се радвам на закъснялото спъване на развлекателния жанр, както бих искал. След толкова години, някой се сети, че в другите европейски столици едва ли реализират ориенталски забави пред културните си паметници. Дори това да бъде интерпретирано като сегрегация от страна на чалгазащитните организации. Все пак по-добре да няма поп-фолк митинги в сърцето на държавническа София. Въпреки, че едва ли има сериозно значение къде половината българи ще организират, от тук – насетне, културните си форуми.

В този двупръсточел лайфстайл, за 20 години никой не съзря причина за безпокойство. В това число министерския съвет, с ресорните му културни ведомства.

Обществена тайна е, че огромна част от суверените на народната воля, слушат веселите балкански ритми. Както и тези, които ги избират. Ето, че имало случаи, когато депутатското и народно тяло имат абсолютно сходни интереси и са напълно солидарни взаимно.

В този случай обаче, чалгаджиите се заселиха баш под носа на демокрацията – на жълтите павета. С това, изглежда, прекрачиха границата на търпимост и затваряне на очите. Ще вземат да стреснат чуждестранните туристи, инвеститори, а тогава пицата ще стане на баничка. С извара.

Та по този начин, държавата се сети да защити както родната (любим израз) култура, така и икономиката (родната).

С изненада я открих да виси на храст в импровизирана градинка пред блок – плътните мъхести крила бяха видимо подгизнали от сутрешната роса.

Възрастното нощно пауново око не се храни, единственото което го вълнува е чифтосване. През май и април това му е програмата максимум, а този екземпляр изглеждаше така, все едно е имал бурна нощ.

Стискаме палци да му се народят много малки паунови оченца, защото е симпатично насекомо.

Да знаех, че ще го видя, да бях с по-добър апарат, ама с дивата природа човек никога не знае…