Да, зад всеки министър стои административен апарат, който (бих допълнил думите ти) често е по-силен от самия министър. Министрите идват и си отиват – апаратчиците остават, в голяма част от случаите, те са вечни. Това изобщо не го забравям. Ти също не забравяй, че министрите имат силата да уволняват – с много мъки, последващи съдебни дела, но могат.

А това, че лицето е много добър специалист в областта си и не ти е взела пари (да му се невиди!), честно казано не ме грее особено. Не за друго, само че министерския пост не е по специалността й – той е административен, много далеч от ендокринологията, от нея няма да се иска да лекува пациенти, а да управлява здравната система. Това, че тя е много добър ендокринолог не означава автоматично, че тя е добър администратор. Предишният министър на здравеопазването (Гайдарски) е бил гениален хирург, бил е страхотен с ножа в ръка. Чувал съм го от хора, които са оперирани от него и са много доволни. Той също не им е искал пари (да му се невиди!). Колкото до ролята му на министър – да, видяхме го. Същото важи и за артистите и певците, които преди време успяха да станат депутати – добри в професията си, ама толкова.

Съгласен съм, че журналистите в тяхното болшинство не са стока. Съгласен съм, че и не беше нито мястото, нито времето да й задават тези въпроси (била е на конгрес на ендокринолози, не на пресконференция на министерски съвет). Съгласен съм, че я провокираха. А не мислиш ли, че имаше по-удачен начин да откаже да отговаря на въпросите им, вместо да се държи като… не ми се ще да казвам като какво. И това е без да има министерска власт и привилегии, само номинирана за министър, все още не действащ такъв. А представи си като стане? Ето това накара приятелят ми да каже, че мисли да смени държавата. А той не е от хората, дето се плашат лесно, не е и от хората, дето им пука много-много (познаваш го лично) и много по-страшните неща, които така и не назоваваш, едва ли биха го стреснали.