Докато излизахме от концерта на Massive Attack, един от моите приятели каза: «Леле, колко леви са станали!». Тази сутрин разказах накратко на двама други мои приятели как беше концертът и те възкликнаха с почти същата реплика. Достраша ме, честно. Защото в последните години винаги, когато някой покаже гражданска позиция му се вменява лява ориентация....
Още »
Случващата се напоследък бойкомания е с по-големи размери от манията на милиони футболни фенове по световното. Чудовищно е – засипват ни официозни новини за бабички, подслонили премиера, за да си преобуе гащите, за местни идиоти, правещи портрет на бащицата от камъчета и други такива перверзни форми на народна любов. Имам няколко обяснения защо това...
Още »
Сценарий за латиноамериканска сага Главният герой живее в големия град на една малка държава от латиноамерикански тип. Той е красив и скромен спец-полицай, който се облича в бяло, за това всички го наричат спец-полицаят в бяло. Той си върши работата съвестно, изключително посветен е на нея и няма време за личен живот, дето се...
Още »
Рядко насекомо, с размах на крилата до 15 сантиметра, Saturnia pyri е най-голямата пеперуда в Европа. С изненада я открих да виси на храст в импровизирана градинка пред блок – плътните мъхести крила бяха видимо подгизнали от сутрешната роса. Възрастното нощно пауново око не се храни, единственото което го вълнува е чифтосване. През май...
Още »
Тия дни ме събори доста неприятен пролетен грип. Лежа си вкъщи, скучая, чета си листовките на лекарствата и си правя разни аналогии, докато източвам злостно и безжалостно бюджета на НОИ (разбирайте, в болнични съм за цели 4 дни). Простете за клишето – но съм болна, колкото цялото ни общество и определено също като обществото...
Още »
За пореден път пиша за отношението на българите към храната. Този път те не искат да е огромна, а каквато Бог я бил сътворил. Гледам с почуда едни снимки в нета как забулени помакини показват лист А4 на който пише, че не искат ГМО и се отдавам на спомени от детството си. В средата...
Още »
Хаити е арена на локален апокалипсис. Държавата е фактически несъществуваща – няма ги официалните сгради, няма го правителството, няма я и опозицията на това правителство. Няма ток, няма вода, няма храна, няма лекарства. Няма чували за труповете, а няма и кой да ги прибере от улиците в чувалите. Земетресенията се случват, хуманитарните кризи се...
Още »
Скандално ли е, значи е свързано с армията, ще си каже всеки, който вече е информиран какви битови удобства предлага войнишката столова на непобедимата ни и в мирно време армия. Но нещата отново са недоизказани, и все се забравя, че в ръцете на добрия войник дори гъбясалите пантофи на баба му са смъртоносно оръжие....
Още »
Те са някъде там, а ние не сме добре Анализът на масовата обществена истерия има и друга плоскост, която само ще маркирам, тъй като е обемна като фактология и материята й е предимно историческа. Помните ли телемостовете с екстрасенса Кашпировски (1989), полтъргайста Кики от Пловдив (1990), неясният и до днес случай Царичина (1990-1992) с...
Още »
Без земетресение, само с оцелели Признавам, като обект на наблюдение масовата лудост винаги ме е изкушавала. Представете си частици с Брауново движение, които не само се шматкат по произволни траектории, но и пищят панически върху фона на пуснатите на банални ефирни канали телевизори. Понякога пищят панически и по самите програми. Стремя се да следя...
Още »
